Сезоните на любовта

Взаимоотношенията между мъжа и жената са като градина. Ако искаме да цъфти, трябва да я поливаме редовно. Да полагаме специални грижи за нея, като отчитаме смяната на сезоните и непредсказуемите промени на времето. Да сеем нови семена и да почистваме плевелите. По същия начин, за да запазим жива магията на любовта, трябва да разберем кои са нейните сезони и да се грижим за специалните й потребности.

Пролетта на любовта
Влюбването прилича на любовта. Чувстваме се така, сякаш винаги ще бъдем щастливи. Не можем да си представим, че няма да обичаме партньора си. Това е времето на невинността. Любовта изглежда вечна. Това е вълшебното време, когато всичко изглежда съвършено и ни се отдава без всякакви усилия. Нашият партньор, изглежда, ни подхожда идеално. Танцуваме заедно в красива хармония и благодарим на добрата съдба.

Лятото на любовта
През лятото на нашата любов ние осъзнаваме, че партньорът ни не е толкова съвършен, колкото сме смятали в началото, и че трябва да работим върху взаимоотношенията ни. Не само осъзнаваме, че партньорът ни е от друга планета, но и че той или тя е човешко същество, което допуска грешки и има недостатъци.
Появяват се първите признаци на потиснатост и разочарование; плевелите трябва да се изкоренят, а растенията да се полеят с още вода под горещото слънце. Става все по-трудно да дадем и да получим любовта, от която се нуждаем. Отриваме, че не винаги сме щастливи и не винаги чувстваме любов в сърцата си. Това не е нашата представа за любовта.
В такива моменти много двойки загубват надежда. Не желаят да работят върху взаимоотношенията си, тъй като погрешно очакват, че пролетта ще продължи през цялата година. Обвиняват партньорите си и се отказват от връзката си с тях. Не съзнават, че любовта не винаги е лесна; понякога са необходими много усилия под палещите лъчи на изгарящото слънце. През летния сезон на любовта трябва да се погрижим за потребностите на своя партньор и да искаме да получим любовта, от която се нуждаем. Това не става автоматично.

Есента на любовта

Грижите, положени за градината през лютото, ни дават възможност да пожънем резултатите от упорития си труд. Идва есен. Това е златно време – богато и благодарно. Изпитваме по-зряла любов, която приема и разбира несъвършенствата на партньора, както и нашите собствени. Това е време на благодарност и споделяне. След упоритата работа през лятото можем да се отпуснем и да се наслаждаваме на любовта, която сме създали.

Зимата на любовта

Времето отново се променя и идва зима. През студените безплодни зимни месеци цялата природа се затваря в себе си. Това е време за почивка, размишления и обновяване. Време, когато изживяваме собствената си не излекувана болка в сянката на собственото ни “аз”. Тогава капакът се повдига и освобождава накърнените ни чувства. Това е време на самотно израстване, когато трябва да се вгледаме повече в самите себе си, отколкото в партньорите си, за да намерил любов и удовлетворение. Това е изцелително време. Време, през което мъжете са в летаргия в “пещерите” си, а жените потъват на дъното на своите “кладенци”.
След като заобичаме и излекуваме себе си през тъмната зима на любовта, пролетта се завръща неизбежно. Отново изпитваме благословените чувства на надежда, любов и изобилие от възможности. Благодарение на вътрешното си изцеление и душевни търсения по време на пътуването през зимата, ние отново можем да отворим сърцата си и да почувстваме пролетта на любовта.

Източник:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.