Вечния ерген
Времето минава неусетно и един ден старите ергени и моми се хващат като “удавник за сламка”. Самочувствието от ден на ден намалява. Всеки ден се правят все повече компромиси и вече, не избират, а са готови на всичко. Готови са на всичко за да не бъдат сами. А и натякването на близки, и дори на по-далечни роднини: “така трябвало”, “щели да говорят” е много мъчително и ги тласка към нещо, което иначе не биха приели.
И самотата се превръща във фикс идея. Идея, която постепенно заема целия кръгозор на погледа. Тя пречи да се видят ситуациите, действителността.
Ставаш лош събеседник. В компания почваш да се оплакваш как не те харесвали, как не ти вървяло в любовта. И така допълнително влизаш в дупката и никой не те харесва. По този начин сам си затваряш очите и не виждаш, че в компанията има хубава дама, която би искала да се запознае с теб, понеже вижда нещо хубаво, ценно което притежаваш.
По такъв начин сам се вкарваш в плаващите пясъци и потъваш, вместо да излезеш.
Защото много е лесно да се излезе от плаващите пясъци. Самото име подсказва.
Стани камък – ще потънеш.
Стани риба – ще изплуваш.
Стани птичка – ще излетиш.
Това е проблем засягащ много хора. Провала винаги е сигурен. Но ако човек надделее над мъката, самотата, натякванията, и продължи да търси без това да му бъде фикс идея, може би трудните дни са преброени. Запазил вярната посока на сърцето си, когато се появи подходящия човек, той ще има очи да го види и самочувствие да се запознае с него и ако съдбата е благосклонна, ще заживеят дълго и щастливо.
Проблемът е реален. Но няма защо да го драматизираме. Можем само да продължим напред и да се справим с трудностите, проблемите или просто да стоим пред вратата от страх да не се провалим.
Борислав