Добродетели и грехове

06.05.2010 Erato 0 коментара

Аз съм жена. Родена съм да обичам. Но понякога омразата ме заслепява.

Аз съм жена. Родена съм да се отдавам. Но понякога гордостта ме мами, че това е унизително подчинение.

Аз съм жена. Родена съм да следвам. Но завистта ме провокира да водя. И така се изгубвам.

Аз съм жена. Родена съм да раздавам. Но алчността ми шепти да спестявам. Да заключа всичко само за себе си.

Аз съм жена. Родена съм свенлива. Но суетата ласкае ме да се разкривам и загубя, дарената ми тайна.

Аз съм жена. Родена съм да съм усърдна. Но ленността, обзема ме до забрава.

Аз съм жена. Родена съм залъка си да деля. Но понякога изкушават ме щедри блюда.

Аз съм жена. Мога да плача за безсмислени неща и да се смея на още по-безсмислени… Но мога и дълбоко, безнадеждно да страдам и бездънната, неописуема радост е отредена за мен.