Вяра

“… гледах един филм за мравките. Не знаех, че те можели да виждат само на тридесет сантиметра. Представяте ли си, колко те не знаят за света, в който живеят?! А че има звезди, изобщо не могат и да предположат. Но ние, ние – хората можем да предполагаме без да виждаме – можем да вярваме… Вярата предхожда и следва знанието. С нея започва и завършва жизненият ни път. Вярваме, когато се раждаме. Вярваме, когато умираме. Но какво става с вярата ни по средата на живота?…”
Из книгата “Вяра имам” на Мадлен Алгафари.

…А какво е вярата за мен, реших да помисля и да разсъждавам..

Моята вяра в…
Вярата е едно от най-важните неща в човешкия живот. Тя ни дава сили да се изправим след поредния провал и да продължим напред с високо вдигната глава. Някой беше казал, че когато Господ отнема нещо от нас, то е защото иска да ни даде повече. Е, точно тук е мястото и на вярата… Вярата в Господ, любовта и силата на мечтите.

От зората на човешката цивилизация хората са вярвали в различни неща, но най-вече в Господ и себе си. Вярата е един от основните двигатели, който движи света напред и който ни дава надеждата да продължим. Вярата, че света е едно хубаво място и че си струва да се борим за него. Вярата, че хората са добри по природа и че след всяка буря изгрява слънце. Вярата в себе си и в мечтите.

Какво е човек без вяра? Той е като слепец, лутащ се из мрака и търсещ светлинка в края на тунела… светлинка, която никога няма да дойде без вярата. Той е като просяк, протегнал длан за милостиня… милостиня, която единствено вярата може да му даде.

Вярата, че Господ е някаде там, винаги е била и ще бъде един от най-големият стимул в живота на християните. Вярата е била тази, която пет века не ни е напуснала, когато сме били под турско робство и точно тя е била тази, която ни е напомнила кои сме и че заслужаваме повече от всеки друг народ свободата си. С нейна помощ сме си я извоювали и трябва да сме й благодарни.

Вярата и надеждата са неразделна част от човешката душа. Тя е съставена така, че да се нуждае от тях и да ги търси винаги, когато срещне пречка. Вярата е това нещо, което ни кара да се усмихваме, когато ни се плаче; да живеем, когато искаме да сме мъртви; да продължим напред, когато искаме просто да стоим на едно място.

Искрено се надявам, че всеки човек вярва в нещо, което му дава стимул да живее. Аз вярвам в много неща, най-вече в собствените си сили, в Бог, в приятелите си и в любовта. Това са нещата, които ме карат всяка сутрин да се събуждам с усмивка на лицето и да знам, че каквото и да стане, аз имам нещо, за което да се боря и за което да живея. Всяка сутрин се събуждам с мисълта, че имам страхотни приятели, които както вярата в сърцето ми, винаги ще бъдат до мен и в добро и в зло. В днешно време обаче на хората им липсва вяра… вярата в доброто; вярата, че все още си струва да се борим и да отстояваме мястото си в обществото. Хората са отчаяни и без вяра… те рядко се надяват и още по-рядко се молят. Вярата, че всичко е в техни ръце, отдавна ги е напуснала и е отстъпила мястото си на отчаянието и страха. Страха от непознатото и от провала… този страх нямаше да го има, ако в сърцето им имаше вяра. Вярата е тази, която ни прави силни и можещи. Където има вяра и надежда, там няма място за страх и отчаяние.

Трудно ми е да си представя как човек би могъл да живее без вяра в любовта и мечтите. Не е лесно да се бориш и да отстояваш своите вярвания и очаквания, но със сигурност е по-лесно да се надяваш, че целият труд, който полагаш си заслужава, отколкото да се откажеш от всякаква борба за живот.

Винаги ще вярвам, че светът е прекрасен и хората са добри по природа. Ако това ме прави непригодна, добре! Предпочитам цял живот да бъда посредствена, отколкото да приема нечия жалка реалност. Вярата, че приятелите ми, любовта и мечтите винаги ще бъдат до мен, ме кара да се чувствам щастлива и осъзнала, че животът е прекалено кратък, за да го изживеем в отчаяние, болка и страх…

Моника Василева

Един коментар за “Вяра

  • 12.02.2010 в 17:39
    Permalink

    Не съм гледала филмчето за мравките и не знаех този факт.
    Хората често са склонни да умаловажават до нищожност по-нисшите видове създания.
    Аз просто затварям очи и се поставям на мястото на другия, без значение дали е човек, животно, бубулечка някъква, тревичка или камък. От тази позиция светът изглежда различен.
    Примера с мравчиците. …Един квадратен метър за нас е нищо, за може да е целият им свят. Но те си живеят перфектно в него.
    …Ако не им разровим мравуняка.
    Дали е инстнинкт или и те вярват,уповават в нещо можем само да гадаем.
    И както съм си представила, че съм една мравчица и си живея мравешкия живот изпълнен с ред и труд….Изведнъж домът ми изчезва премазан. Спирам стресната, чувам и другите мравки уплашени и разориентирани……Поглеждам нагоре и незная, невиждам кой е сторил това…
    Не се ядосвам – когато бурята отмине с другите мравки малко по малко ще оправим своя дом.

    И може би уморена преди да заспя се опитвам да си представя, че съм едно гиганстко същество, способно за миг да разруши светът ми….но малкото ми съзнание, иначе точно като за мен -ми пречи да възприема това

    Ето ме отново съм човек. Живея си своя монотонен живот, докато нещо не го връхлети внезапно. От къде е дошъл удара аз не зная, нямам това зрение да видя. Надявам се да отмине, уповавайки се във висшата сила, че всичко ще се оправи.
    Нашият свят и нашият живот са също толкова миниатюрни спрямо безкрая. Един отрязък от него и само в единното цяло може да се види смисълът му.
    Вярвам, че има причина да съм точно сега и точно тук.
    Без вярата идва гняв и отчаяние, които рушат мъничкия ми свят и с това се прогарят една малка дупчица, пукнатина със съвършенството на вселената.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.