Страстите

Свикнали сме да свързваме думата страст със голямата любов.
Да обичаш с необуздима страст е сладко, но унищожително.
Изпепеляващата страст наистина изпепелява. След нея остава бездънна празнина пропита с нестихваща болка.
Затова хората изпитали тази „ изпепеляваща любов ”, не искат повече да срещат любов.
Но не любовта е виновна, и да се отричаме от нея е най-голямата грешка.
Голямата любов и Страстната любов са съвсем различни неща. Понякога, едва когато я изгубят хората разбират че са се докоснали до голямата любов.
Не могат да я познаят, защото я бъркат със Изпепеляващата любов, която не е нищо друго освен страсти.
Припламне ли искрата се хвърлят в огъня, мислейки си …ЕТО Я…. И като пеперуди изгарят в пламъка й.
Затова и често след такава страстна любов идва омраза….друг вид страст, също толкова необуздима и разрушителна, носеща много болка на всички.

Как да познаем любовта?Просто е:
– да даваш, без да очакваш
– няма очакване – няма край
– няма край – няма празнина
– няма празнина – няма болка
Всичко е тук сега и завинаги. Не може да бъде отнето нещо което не притежаваш и в това е най- пълноценното притежание.
Ако просто се отдаваш, без да искаш замяна – няма как да бъдеш излъган, изоставен, наранен.
И няма как в чистата любов да се промъкне омраза, защо обичащия – прощава.
Щастието на обичащия е в радостта да обича, с една безкрайна благодарност за съвсем мънички неща – поглед, дума, жест, или самото съществуване на хората, които обича.
И на мен такава безСтрастна любов ми изглеждаше скучна. Но трябваше да я изпитам, за да разбера, че е най-сладкото нещо. С налудничаво щастлива усмивка, благодарна за всеки миг, безценен дар.

Видове страсти

Когато попитат човек: Какво обичаш? – често отговора е някаква храна или напитка. Ако продължат да го питат: Друго? – сигурно ще изброи хубави коли, хубави жени, луксозни вещи.
Разбира се има и отговори като : хубава книга, приятелите си….но като цяло в думата обичам също влагаме малките си страсти. Те са толкова безобидни, носят ни радост- как може да навредят?
Един малък срив, стрес, трагедия и като спасителна сламка посягаме към любимите си неща. За да притъпим не комфорта или болката. И чашата вино става алкохолизъм, хубавата храна – чревоугодничество, хубавата жена – безразборна сексуалност. и т . н. До бездънното на всички грехове.
Да, страстите наистина са смъртни грехове. Всяка отрова действа в своето количество – като е малко може да съживи, ако е повече- убива.
Страстите са опасни с това , че пристрастяват….затова и така се наричат. Привързваш се към тях търсейки по-големи дози, онези убийствените.
Хората от древни времена са знаели това и дори са ги заклеймявали и обявявали за табута.
Днес табутата паднаха. Във време на свръх стрес, имаме свободата да се самоубиваме както намерим за добре с нещата, които „обичаме”….
Дори ни поощряват с безбройни реклами, как точно да го направим
А изхода е простичък: Вместо да се „обича ” да се ОБИЧА
Любовта е състояние, в което не виреят страсти. Зареждаща с непрестанни нови сили ни води да правим чудесата в своя живот. Дава безпределна радост и покой на душата.
Не казвам, че трябва да се живее като отшелник. Просто с ЛЮБОВ, ще живеем с по-малко в живота си. Ще ни стига, толкова колкото е нужно. И то ще е сладко.
Обичащите не завиждат, чужда им е алчността. Обичайки забравяш своята гордост..
Прощавайки се разделяш със гнева. Не мързелуваш, защото си изпълнен със сили.

Колко е просто – Затова е трудно.

Ерато

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.