Любовта към природата
Човек е част от природата, ако не се вписва хармонично в нея, започва да се чувства нещастен. Всичко е създадено съвършенно. Всяка форма и извивка, всеки цвят и аромат, носят любов.
Човек, като творец може да наподобява различните и форми и да ги развива, но не може да ги надмине. Защото са толкова оптимано създадени, че с прости и максимално изчистени линии се достига до съвършенството. Всичко останало е интерпретации.
В днешните времена е по модно да се говори за технологии по опазване на природата, но ако не бяха технологиите, тя нямаше да има от какво да се пази. Романтиката и любовта към изгревите и залезите, към прекрасните цветя и животински видове, се заменя с тапети за десктопа. Дигиталните снимки и картини са наистина нещо прекрасно, но са заместител.
А дали природата може да обича. Не само може, тя обича. Водата дава живот, утолява жаждата и обгръща с нежност. Слънцето дава живот, сгрява и осветява. Въздухът дава живот, разлива дъга или носи птиците в полет. Растенията носят живот, аромати и цветове,облекло, храна и лек. Животните носят живот, служат, хранят,обличат, обичат.
Някои животни могат да изразяват любовта си много по-добре от много хора. Гледат те с очи изпълнени с чиста любов и изпълват душата ти.
Мислех си че обичам животните, но не ги исках у дома си. Но един ден едно се спря у дома. Малко и беззащитно събуди моята любов. И го обикнах. Той не е от най-любвеобвилните, но няма значение.
Не търся любовта му, стига ми че го обичам. Благодарна съм му че ме научи да обичам.
Ерато