Майчината любов

Първата любов, която човек изпитва е тази на майката. Още в утробата Гласът й достига, отекващ като във храм. Първата прегръдка, малко след като детето за пръв път си поеме дъх, е като обет за любов.
Детето, което месеци си е представяла вече е ръцете й. Изрази като дала живот, дала всичко от себе си, плът от плътта с времето изтъркват значението си, но да се роди и отгледа едно дете наистина е голямо усилие и саможертва. И ако не беше безграничната любов на майката, това усилие би било тежко непосилно бреме. Любовта дава сили на жената да бъде майка.
Детето приема майчината любов като даденост. Знае, че мама винаги ще прости, ще приеме, ще помогне и в мигове на радост или мъка тича при нея докато е малко, а когато порасне я споменава, та от любовта й да черпи сила.
Често детето дълги години не осъзнава, колко безкористна и всеотдайна е майчината любов, докато самото не стане родител.
При мен също се случи така. Моята майка беше много строга и почти не си спомням да ме е погалила или казала нещо мило. Но днес си спомням и разбирам всичките грижи, които са много по ценни от думи.
Знам, че ме е обичала.Случи се така, че точно когато люлеех в себе си първото си дете, тя си отиде от този свят. Един невидим мост се срина. Точно тогава бях започнала да предвскувам какво е да си майка и исках да я питам толкова неща и още толкова да споделя…но нея я нямаше. Другите хора нямаше как да я заместят, макар с любов да се опитваха.
Но … не е вярно, че те няма. Докато аз и децата ми те носим в сърцето си ти ще си с нас.
Прости ми и Благодаря ти мамо! @——<—
Ерато

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.